Постинг
29.07.2007 00:51 -
Плачът на любовта
Една бистра, тиха сълза
се отрони бавно в нощта,
остави диря по едно лице,
бликнала от мрачно сърце,
породена от незнайна мъка -
от любов, а може би разлъка?!
Какво ли крие се в една душа,
защо така горчиво страда тя -
една жена, плачеща в мрака
своята любов все още чака
и в падналия вече здрач
дочува се сподавен плач
на разкъсвана от болка и тъга
поетична и погубена от скръб душа...
Следващ постинг
Предишен постинг
Този стих е толкова истински, че сякаш видях тази плачеща жена. Дано някой скоро я утеши и дари с любов!
Поздрави!:)
цитирайПоздрави!:)
Благодаря ти, Esen! Надявам се и аз някой да утеши героинята ми, да спре да страда и да се усмихва вече!
цитираймагьоснице и ти ли пишеш?Аз също имам блог ако искаш мога да ти го изпратя.Много хубаво стихотвирение,но защо ли всички пишем за сълзи?
цитирайживея с поезията от 6 годишна, много дължа за това на родителите ми, които от най-ранна възраст ми четяха стихове. Така и прописах!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 452
Блогрол
