Постинг
31.08.2007 15:01 -
Човекът, когото няма да забравя
Това се случи преди две седмици. Отново в Морската столица Варна.
На националната литературна среща, организирана от сдружение "Евроинтеграция" с председател Нели Кирякова.
На тази среща присъстваха много поети от различни градове на страната, представящи своите творби, между които и незрящи хора.
Особено силно впечатление остави в съзнанието ми един от тях.
Още от пръв поглед този човек респектира - строен и висок, стилно облечен, с невероятен темперамент.
За пръв път имах възможността да контактувам с него след края на втория кръг от литературната среща, когато с приятелката ми му помогнахме да стигне благополучно вкъщи.
Още от първите думи, които размених с него останах безкрайно очарована от неповторимия му характер и духовитост.
Имах чувството, че този човек притежава някаква огромна сила. Затова и гласът ми трепереше леко, когато разговарях с него.
През цялото време лицето му беше напълно сериозно...дори когато се шегуваше... Той не се усмихна нито веднъж...
Може би бе забравил какво значи да се усмехваш...
Какво ли ставаше в тази чиста, искрена душа, в това добро и страдащо сърце, какво ли се таеше вътре...?
Той живее в мрак, не може да види слънцето, природата, хората, с които общува.
Но въпреки мрака, в който живее, душата му излъчва някакво много силно сияние, което изпълва околните с бодрост и сила, което ме кара да му се възхищавам от все сърце.
Чудех се как намира сили да се шегува след сполетялото го огромно нещастие. Но той наистина е много силен човек. Умее да се бори, умее истински да се справя с трудностите, които несправедливата съдба му поднася.
Докато вървяхме към дома му и говорехме, имах чувството, че ме вижда...
А когато стигнахме и му подадохме ръка за довиждане, усетих тъга, че се разделям с един невероятен човек, когото може би нямаше да срещна втори път.
Но съм щастлива, че имах възможността да контактувам с него макар и за кратко.
Защото в него аз видях Волята, Силата, Твърдостта и Добротата, качества, които не предполагах досега, че могат да бъдат притежавани от една личност.
Надявам се някой ден отново да се видим.
Винаги ще помня срещата си с неповторимия Светлозар!
На националната литературна среща, организирана от сдружение "Евроинтеграция" с председател Нели Кирякова.
На тази среща присъстваха много поети от различни градове на страната, представящи своите творби, между които и незрящи хора.
Особено силно впечатление остави в съзнанието ми един от тях.
Още от пръв поглед този човек респектира - строен и висок, стилно облечен, с невероятен темперамент.
За пръв път имах възможността да контактувам с него след края на втория кръг от литературната среща, когато с приятелката ми му помогнахме да стигне благополучно вкъщи.
Още от първите думи, които размених с него останах безкрайно очарована от неповторимия му характер и духовитост.
Имах чувството, че този човек притежава някаква огромна сила. Затова и гласът ми трепереше леко, когато разговарях с него.
През цялото време лицето му беше напълно сериозно...дори когато се шегуваше... Той не се усмихна нито веднъж...
Може би бе забравил какво значи да се усмехваш...
Какво ли ставаше в тази чиста, искрена душа, в това добро и страдащо сърце, какво ли се таеше вътре...?
Той живее в мрак, не може да види слънцето, природата, хората, с които общува.
Но въпреки мрака, в който живее, душата му излъчва някакво много силно сияние, което изпълва околните с бодрост и сила, което ме кара да му се възхищавам от все сърце.
Чудех се как намира сили да се шегува след сполетялото го огромно нещастие. Но той наистина е много силен човек. Умее да се бори, умее истински да се справя с трудностите, които несправедливата съдба му поднася.
Докато вървяхме към дома му и говорехме, имах чувството, че ме вижда...
А когато стигнахме и му подадохме ръка за довиждане, усетих тъга, че се разделям с един невероятен човек, когото може би нямаше да срещна втори път.
Но съм щастлива, че имах възможността да контактувам с него макар и за кратко.
Защото в него аз видях Волята, Силата, Твърдостта и Добротата, качества, които не предполагах досега, че могат да бъдат притежавани от една личност.
Надявам се някой ден отново да се видим.
Винаги ще помня срещата си с неповторимия Светлозар!
че сякаш присъствах на нея и познах поета!
Благодаря ти за този зареждащ с енергия разказ!
цитирайБлагодаря ти за този зареждащ с енергия разказ!
Такъв човек аз срещам за пръв път през живота си и съм възхитена с цялото си сърце от него!
А стихотворенията му са толкова лъчезарни, така наситени с положителна енергия, от тях блика безкраен оптимизъм!
За разлика от моите, които почти винаги са тъжни.
И се замислям - този човек, който съдбата така е ощетила да твори такива зареждащи стихотворения, а аз....която слава на Бога имам всичко....пиша тъжни стихове...
цитирайА стихотворенията му са толкова лъчезарни, така наситени с положителна енергия, от тях блика безкраен оптимизъм!
За разлика от моите, които почти винаги са тъжни.
И се замислям - този човек, който съдбата така е ощетила да твори такива зареждащи стихотворения, а аз....която слава на Бога имам всичко....пиша тъжни стихове...
наистина е невероятен човек! Всеки път когато се срещам с него все немога да се начудя на оптимизма и обичта, която струи от него! Не сме се срещали скоро, но той знае, че винаги може да разчита на нашата подкрепа!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 452
Блогрол
