Постинг
13.09.2007 23:33 -
Моят град
Трябва да призная, че Esen ме вдъхнови да създам този постинг с нейния за красивия град Хасково!
Ето малко информация за родния ми град!
Асеновград е старинен български град с прочута средновековна крепост, с драматично минало и с неповторима красота.
Разположен в полите на китните Родопи, той е "чудесен кът", където "природата е изсипала всичката си благодат".
Горите го обгръщат, но и зеленото море на равнината лежи до него.
Тук се кръстосват прохладата на Вечерника, която идва от планината, с горещината на полето, мирисът на акации и люляк с аромата на череши, ябълки и грозде.
По бреговете на Асеница минава главния презродопски път към Беломорска Тракия, който определя съдбата на града.
Със своеобразието на местоположението е свързано и старото име - СТАНИМАКА, което се споменава за първи път като "село" в устава на Бачковския манастир през 1083 година. През 15в. Константин Костенечки превежда "Стенимахос" в "теснобранство" - теснина, която лесно се отбранява.
Археологическите паметници хвърлят светлина върху ранната история на града. Първите обитатели са от 7-мо хил. пр. н.е. Владетелите и заселниците се сменят. Тук живеят многобройни тракийски племена, а по-късно оставят следи и римляни, византийци и латинци....
Градът е свидетел на епични борби, на величие и падение. Под острите му чуки и зелени бърда отеква вражи тропот на копита, звън на мечове и щитове, екот на битки...
С вдъхновение летописците пишат за града и особено за "многоукрепената и прочута крепост" до него, строена през 9-ти век. Тази крепост, наречена по-късно Асенова, е гордост и символ на българщината, затова образът й е вплетен в герба на града. Наблизо до Асеновград е и Бачковският манастир - важно духовно и книжовно средище, където оставят следи книжовници и иконописци, с чието изкуство се гордеем. От началото на османското робство летописците премълчават много събития. Едва след век се споменава, че селището съществува, въпреки жестокостите и пожарите. По-късно, през 1706г. френският лекар и пътешественик Пол Люкас подчертава: "Станимака е значителен градец, населен само с християни!", с двадесет черкви. Негова гордост е лозарството и винарството.
Страшни и кървави са кърджалийските нападения, които съсипват града и унищожават предишния му блясък и красота... Но из пожарищата той пак се съвзема, за да бъде след един век "най-красивата от всички паланки и села в Пловдивската епархия".
Разраства се, укрепва. Раждат се талантливи българи - творци, които могат да зидат красиви къщи и черкви, да издълбават с длето иконостаси и тавани и в тях да вплитат своите мечти за свобода.
Появяват се и първите фабрики за коприна, за слънчоглед, за спирт и за тютюн. Старата еснафска кройка на града започва да се пропуква под напора на капиталистическото развитие и оформилите се нови антагонистични сили.
Днес Асеновград е топло гнездо в подножието на планината. Нов е градът и неговите хора. Нескрита е гордостта им от златните медали на Винзавода, от славата на олимпийските, световните и европейски титли на тежкоатлетите, от възпитаниците на школата по кану-каяк.
С пълноценния си живот, със своята древна и съвременна култура, с продукцията на много предприятия, името на Асеновград се свързва с държави и контингенти по света като нов, модерен промишленоаграрен център.
Освен с вековната си лозаровинарска традиция, славното минало и необятна красота, Асеновград днес е известен и като "Града на булчинските рокли", заради магазините за булчини облекла, срещащи се на всяка крачка, както и като "Малкият Йерусалим", поради многото черкви и параклиси.
С поглед в бъдното, той е все така нежно обгърнат от прегръдката на Родопите и привлича със своята красота и своята нова слава.
Ето малко информация за родния ми град!
Асеновград е старинен български град с прочута средновековна крепост, с драматично минало и с неповторима красота.
Разположен в полите на китните Родопи, той е "чудесен кът", където "природата е изсипала всичката си благодат".
Горите го обгръщат, но и зеленото море на равнината лежи до него.
Тук се кръстосват прохладата на Вечерника, която идва от планината, с горещината на полето, мирисът на акации и люляк с аромата на череши, ябълки и грозде.
По бреговете на Асеница минава главния презродопски път към Беломорска Тракия, който определя съдбата на града.
Със своеобразието на местоположението е свързано и старото име - СТАНИМАКА, което се споменава за първи път като "село" в устава на Бачковския манастир през 1083 година. През 15в. Константин Костенечки превежда "Стенимахос" в "теснобранство" - теснина, която лесно се отбранява.
Археологическите паметници хвърлят светлина върху ранната история на града. Първите обитатели са от 7-мо хил. пр. н.е. Владетелите и заселниците се сменят. Тук живеят многобройни тракийски племена, а по-късно оставят следи и римляни, византийци и латинци....
Градът е свидетел на епични борби, на величие и падение. Под острите му чуки и зелени бърда отеква вражи тропот на копита, звън на мечове и щитове, екот на битки...
С вдъхновение летописците пишат за града и особено за "многоукрепената и прочута крепост" до него, строена през 9-ти век. Тази крепост, наречена по-късно Асенова, е гордост и символ на българщината, затова образът й е вплетен в герба на града. Наблизо до Асеновград е и Бачковският манастир - важно духовно и книжовно средище, където оставят следи книжовници и иконописци, с чието изкуство се гордеем. От началото на османското робство летописците премълчават много събития. Едва след век се споменава, че селището съществува, въпреки жестокостите и пожарите. По-късно, през 1706г. френският лекар и пътешественик Пол Люкас подчертава: "Станимака е значителен градец, населен само с християни!", с двадесет черкви. Негова гордост е лозарството и винарството.
Страшни и кървави са кърджалийските нападения, които съсипват града и унищожават предишния му блясък и красота... Но из пожарищата той пак се съвзема, за да бъде след един век "най-красивата от всички паланки и села в Пловдивската епархия".
Разраства се, укрепва. Раждат се талантливи българи - творци, които могат да зидат красиви къщи и черкви, да издълбават с длето иконостаси и тавани и в тях да вплитат своите мечти за свобода.
Появяват се и първите фабрики за коприна, за слънчоглед, за спирт и за тютюн. Старата еснафска кройка на града започва да се пропуква под напора на капиталистическото развитие и оформилите се нови антагонистични сили.
Днес Асеновград е топло гнездо в подножието на планината. Нов е градът и неговите хора. Нескрита е гордостта им от златните медали на Винзавода, от славата на олимпийските, световните и европейски титли на тежкоатлетите, от възпитаниците на школата по кану-каяк.
С пълноценния си живот, със своята древна и съвременна култура, с продукцията на много предприятия, името на Асеновград се свързва с държави и контингенти по света като нов, модерен промишленоаграрен център.
Освен с вековната си лозаровинарска традиция, славното минало и необятна красота, Асеновград днес е известен и като "Града на булчинските рокли", заради магазините за булчини облекла, срещащи се на всяка крачка, както и като "Малкият Йерусалим", поради многото черкви и параклиси.
С поглед в бъдното, той е все така нежно обгърнат от прегръдката на Родопите и привлича със своята красота и своята нова слава.
чудесен материал за реферат по география и чудесен начин човек четейки това да попътува с тебе в твеоя ропден град поздрави онбичам те
цитирайедва сега видях всички тези прекрасни места в него!!! Благодаря ти за прекрасния разказ за твоя град! Вече си мечтая кога пак ще дойда там.
До скоро, омайна магьоснице!
цитирайДо скоро, омайна магьоснице!
че ти харесва тук, Esen!
цитирайКРАСИВ ГРАД,В КОЙТО НИКОГА НЕ СЪМ БИЛА ,НО МНОГО СЪМ СЛУШАЛА!БЛАГОДАРЯ ТИ!ЩЕ СЛЕДЯ ВСИЧКО,КОЕТО ПИШЕШ ЗА НЕГО!УСПЕХ!
цитирайнякой ден посетиш Станимака, rossizoran! Благодаря ти и аз!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 452
Блогрол