Постинг
30.10.2007 02:09 -
Осъдена на щастие
Автор: magjosnica
Категория: Изкуство
Прочетен: 2461 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 30.10.2007 14:05
Прочетен: 2461 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 30.10.2007 14:05
Има една песен на Веско Маринов, в която той пее така: "...аз съм осъден на щастие, на любов до последния ден!", която винаги ме е карала да се замислям кое е нещото, заради което мога да кажа, че съм "Осъдена на щастие"...
Да, но то не е само едно! Има няколко неща на този свят, които ме правят щастлива.
На първо място това е Приятелството.
Живота ме е срещал и продължава да ме среща с много и най-различни хора. Някои от тях преминават бързо през живота ми. Други спират и остават диря в душата ми. И после аз не мога да бъда същата!
Всеки един от тях ме променя чрез приятелството ми с него, всеки взема нещо от мен, за да ми даде и нещо от себе си, за да ме направи по-добра и изпълнена с обич към света и живота.
Едно приятелство е искрено и истинско само тогава, когато двете страни не измерват с везни какво и колко трябва да дадат и да получат в замяна, а си разменят "Обич за обич".
Днес аз мога да кажа, че имам такива приятели! Независимо дали са до мен реално или виртуално, те са и си остават мои приятели!
Друг приоритет за мен е музиката. Изкуството, без което живота ми нямаше да бъде така красив, какъвто е сега!
Обожавам да пея и не мога да опиша с думи това, което чувствам, когато изляза на сцената и песента ми се понесе в залата, как се отпускам и пренасям в един, невероятно красив свят... А аплодисментите след изпълнението са най-чудесния мехлем за душата, признание за труда на певеца!
Третото е поезията!
Тя е преворяване на това, което не можеш да изразиш с думи, което душата е способна да изкаже само на белия лист.
Тя е низ от мисли и чувства, облечени в рими, пресъздаване на красивото, тъжното, веселото...един монолог на твореца, една изповед, която е способна да докосва и да кара да затрепти и най-нежната струна от душата на читателя.
Поезията е изкуството, което години наред е една неразделна част от моя живот и без която той би бил обезсмислен!
Разсъждавайки по този начин, стигам до извода, че щом
Приятелството
Музиката
и.... Поезията
са част от живота ми в момента, това означава, че аз съм наистина "Осъдена на щастие!"
Да, но то не е само едно! Има няколко неща на този свят, които ме правят щастлива.
На първо място това е Приятелството.
Живота ме е срещал и продължава да ме среща с много и най-различни хора. Някои от тях преминават бързо през живота ми. Други спират и остават диря в душата ми. И после аз не мога да бъда същата!
Всеки един от тях ме променя чрез приятелството ми с него, всеки взема нещо от мен, за да ми даде и нещо от себе си, за да ме направи по-добра и изпълнена с обич към света и живота.
Едно приятелство е искрено и истинско само тогава, когато двете страни не измерват с везни какво и колко трябва да дадат и да получат в замяна, а си разменят "Обич за обич".
Днес аз мога да кажа, че имам такива приятели! Независимо дали са до мен реално или виртуално, те са и си остават мои приятели!
Друг приоритет за мен е музиката. Изкуството, без което живота ми нямаше да бъде така красив, какъвто е сега!
Обожавам да пея и не мога да опиша с думи това, което чувствам, когато изляза на сцената и песента ми се понесе в залата, как се отпускам и пренасям в един, невероятно красив свят... А аплодисментите след изпълнението са най-чудесния мехлем за душата, признание за труда на певеца!
Третото е поезията!
Тя е преворяване на това, което не можеш да изразиш с думи, което душата е способна да изкаже само на белия лист.
Тя е низ от мисли и чувства, облечени в рими, пресъздаване на красивото, тъжното, веселото...един монолог на твореца, една изповед, която е способна да докосва и да кара да затрепти и най-нежната струна от душата на читателя.
Поезията е изкуството, което години наред е една неразделна част от моя живот и без която той би бил обезсмислен!
Разсъждавайки по този начин, стигам до извода, че щом
Приятелството
Музиката
и.... Поезията
са част от живота ми в момента, това означава, че аз съм наистина "Осъдена на щастие!"
Един наш общ познат и приятел ми беше казал някога, че приятелството е най-безсцения дар, който живота може да ти поднесе! Но приятелството трябва да се отвоюва всеки ден, отново и отново за да бъде истинско!
С теб аз винаги се чувствам жива и спокойно мога да си кажа: "Аз съм осъдена на щастие, на любов до последния ден!"! Тези думи най-мечтае да чуе от нас този наш приятел! Обичкам те!
цитирайС теб аз винаги се чувствам жива и спокойно мога да си кажа: "Аз съм осъдена на щастие, на любов до последния ден!"! Тези думи най-мечтае да чуе от нас този наш приятел! Обичкам те!
браво васе!Невероятно.Много ме радваш с този пост.Поздрави.Кокло чиста ти е душата
цитирайтой наистина е много прав, защото той се е убедил в това в своя житейски опит.
Днес аз, макар че все още съм на такава възраст, че не мога да говоря за кой знае какъв житейски опит, въпреки това с вас - моите приятели, отделно с теб като един от най-искрените ми и истински приятели, мога да си кажа - Осъдена съм на щастие!
С най-чиста приятелска обич от мен!
цитирайДнес аз, макар че все още съм на такава възраст, че не мога да говоря за кой знае какъв житейски опит, въпреки това с вас - моите приятели, отделно с теб като един от най-искрените ми и истински приятели, мога да си кажа - Осъдена съм на щастие!
С най-чиста приятелска обич от мен!
за думите, Таня!
Радвам се, че това, което съм написала ти е допаднало и си съгласна с него!
С най-искрена обич!
цитирайРадвам се, че това, което съм написала ти е допаднало и си съгласна с него!
С най-искрена обич!
аз си казвам винаги,което мисля и се радвам че коментара ми е одобрен.Истинските приятели са малко,музиката е част от нашия живот и без нея почти никой неможе,а поезията?Поезията тя описва душата на поета,винаги думите понякога са малко да се каже нещо голямо,но поезията прави това,Тя е отдушника на човека.Чрез нея той споделя своите мисли и желания,тя му дава криле на духа и човек лети далече
С много обич и прегръдки!
цитирайС много обич и прегръдки!
Търсене
За този блог
Гласове: 452
Блогрол