Постинг
25.11.2007 21:24 -
Разказ за една любов...в песни
Без да знам къде си аз те търся цял живот, цял живот през болка и тъга все към тебе тръгвах досега...
Ти си моята обич и песен, моя вечер и моя зора, ти сега приличаш на Венера, ти си любовта - признай! Ти за двама ни поне!
Тя, тя любовта за мен е всичко! Тя, тя любовта е в песента!
По закони неписани само ти си ми в мислите - ти, ангел мой, ти си за мене радост и тъга!
Пиян съм вече, моя обич вярна, пиян от тебе, дявол да те вземе...и още твоите луди целувки по моята риза до днес горят...
Неочаквано всичко отминава и знаеш - няма връщане назад...тръгваме си някой ден с плачещи сърца... Щастливата любов от нас е отлетяла, отлетя, сякаш сън, сякаш полъх от случайна нежност.
Ръката твоя в моята изстива - различни чувства с тебе ни делят и душата ми за миг изстина, помогни ми, майчице Земя!
"Любовта не се купува!" - всеки казва по света.
Без любов живота земен спира, навярно няма път без любов, без обич пътя чезне в мрак, няма брод...
Нощ над града...кафеджийо, донеси ни свойто черно кафе, по-тъжно от нощта и да изпием чашата горчива, да няма страх от трънени венци!
Бърза лятото, пак си отива, а в душите ни слънце вали...лятото ще се повтори, нашто лято вече не...
Скъсай писмата! Слагай чертата и не поглеждай вече назад!
Затова ли в топла планина аз оставих с дъх на теменуга?!
Само миг отшумял, кратка сълза и спомен, есенен дъжд от спомени в теб звъни, в мен звъни...
Ти не дойде и цялата земя изстина!
Ако изгубим нашата любов, ако изчезне, ах, кажи ми - как можах да те загубя... Луд ли бях?!
Какво са нощите без тебе, какво съм аз без любовта - без теб какво бих бил - дърво без корен.
Лъжеш, красавице! Лъжеш, познавам те - не съм това, което бях за теб - не ми го казваш, но е така.
За мене манастир си вече, издигнат до небето синьо, всяка светлинка над мен изтръгваш - аз оставам облак без звезди...
Стига заеми! Стига везни, всичко, което искам за Коледа си ти! Имам нужда от теб и не мога без теб - ти си повече от любов!
За всички мои сълзи нека Бог ти прости...ще опитам и аз да простя...
Казват "Времето лекува!" - не, не вярвам на това!
Не си отивай! Остани при мен...колко малко ни трябва понякога с теб да можем да се обичаме!
Обичам те! Как можах да те загубя?!
След края на света аз знам какво е, знам, недей да идваш там - само мъка оттам ще вали...
Казвам "Адио!", но не се сбогувам аз.
Сега съм сам, но тъй е по-добре, разбирам всичко и не те осъждам.
Добре дошла и сбогом!
И на добър час...
много интересно е написанио.Как си се сетила да напишеш този разказ? Много ми харесва
цитирайпреди няколко месеца бях направила един подобен на този разказ, всъщност под формата на изповед, но със заглавията от песните само.
Сега реших да съставя и такъв - от първите двустишия на припевите.
Дано е станало сполучливо.
цитирайСега реших да съставя и такъв - от първите двустишия на припевите.
Дано е станало сполучливо.
Магьосничке, но аз ще ти кажа само едно нещо "Една любов била ли е голяма тя ще намери сили да прости!"
цитирайако е била достатъчно силна, разбира се!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 452
Блогрол